Египетски приказки

След живота

чуйте приказката на български

Древен Египет като пътешествие през задгробния живот 

От перспективата на древноегипетското мислене, египтянинът вярвал в неизбежността на божественото, отразяващо естеството на различните явления в заобикалящата природа, които се различавали според времето и мястото, както и според въздействието което имали върху него. При определянето на естеството на древноегипетското общество важна роля е заемало класифицирането на отделните божества, някои от които са били свързани с определена местност, а други са почитани в цял Египет. 

В допълнение имало божества, които били свързани само с Отвъдния свят и които трябвало да помогнат на древния египтянин да продължи живота си в него. Други са имали променяща се природа и са акумулирали различни функции като в същото време са променяли облика си. Били са изобразявани като хора или животни, като полу-човек и полу-животно, като птица или насекомо. 

За египтяните душата не била едно цяло. Безсмъртната душа била разделена на три важни части – Ка, Ба и Акх. Ka е смятана за искрата на живота за всеки човек. Казва се, че в момента, в който Хнум завършва сътворението на тялото, Ка влиза в тялото и му дава живот. То е идентично с този човек и е безсмъртно. Ба е това, което прави индивида уникален, подобно на понятието „личност“. Когато Ба и Ка на починалия се съберат отново в Отвъдното, той става Акх (светлина).

Сърцето играе важна роля за починалия в Отвъдното, защото трябва да премине изпитанието на ритуала за претегляне на сърцето, който представлявал моралните действия на индивида и определял съдбата му след процеса на претегляне. Сърцето на починалия се появява на везната, а от другата страна е перото на богинята Маат, олицетворение на реда, истината и справедливостта. В присъствието на Анубис, богът на мумифицирането, се установява дали сърцето е заслужило влизането на покойника в другия свят.